След като „закри“ туризма на 17 март, с обявените мерки го и закопа
Медийният рейд на министър Ангелкова, на който станахме свидетели през последните няколко дни, не е нищо повече от пиар реакция на исканата оставка от бранша на 21 април, опит да се покаже колко много е свършено за туризма в условията на извънредно положение. В интервюто министърът премълча много истини и каза много неистини. Затова Обединение „Бъдеще за туризма“ счита за свое морално право да внесе малко повече яснота върху афишираните мерки в подкрепа на туризма и да обясни източника на напрежение в отношенията туроператор-клиент.

Твърдение №1

Над 25 мерки са насочени изцяло за подкрепа на туристическия бизнес. Част от тях вече са в ход, останалите ще бъдат задействани веднага след кризата, за да насърчат притока на туристи.

Мярката за безвъзмездна помощ по програма „Иновации и конкурентоспособност“ и за неначисляване на лихви по договори за кредити и лизинги по време на извънредно положение са общи икономически мерки, а не конкретно за туризма.
Мярката 60/40 е неприложима за голяма част от сектора. Няма как бизнес, затворен със заповед, да има приходи , с които да поеме 40% от трудовото възнаграждение. От мярката са се възползвали само 25 от 1640 регистрирани туроператори.
Всички икономически мерки са под формата на кредити. Отпускането им се преценява от всяка банка в зависимост от степента на риска в съответния бранш. В условията на настоящата криза сектор „Туризъм“ е с най-неясната перспектива.

Твърдение №2

Предприятията, които работят за сектора, надхвърлят 27 хиляди и дават хляб на около 200 хил. души и техните семейства. Над 170 туристически сдружения защитават интересите на тези компании в страната. Те са бъдещето на туризма.

Туризмът няма бъдеще, ако не се вземат конкретни мерки в кризата и след нея. Те трябва да са финансови и законодателни, а не пожелателни от страниците на вестниците или от телевизионния екран.

Твърдение №3

Ултимативни искания да се компенсират с държавни инжекции сега и веднага единствено корпоративните загуби на ограничен кръг фирми, без да се мисли за направените разходи от потребителите, би изчерпило доверието на хората.

Нека припомним, че г-жа Ангелкова е министър на туризма, а не на потребителите. Нападателният тон и настройване на общественото мнение срещу туроператорите със сигурност няма да помогнат за разрешаване на проблема. Изпратихме десетки писма с всевъзможни предложения за гарантиране на вземанията на клиентите, които в никакъв случай не могат да бъдат определени като „ултимативни“.

Твърдение №5

Въпреки социалната изолация не секва активният диалог с хотелиери, ресторантьори, туроператори и предприемачи, с които се търси гъвкав баланс, за да се спаси отрасълът.

Връзката с бранша е тотално прекъсната. Всички опити за диалог и конструктивно решаване на настоящите проблеми са умело заобиколени. Многото писма, изпратени до министъра на туризма и до останалите членове на кабинета, са върнати или оставени без отговор. Не е осъществена нито една виртуална, реална или медийна среща с представители на бранша от началото на кризата досега. За нас работещата формула е сформиране на комисии със заинтересованите групи – туроператори, хотелиери, екскурзоводи, превозвачи и пр. Само така министърът ще научи реалните проблеми и ще намери точните решения.

Твърдение №6

Министерството предложи не една, а няколко алтернативи за хората, пожелали да пътуват организирано – нова дата за почивка, ваучер за предплатените услуги в рамките на 24 месеца или отложен срок за връщане на авансово дадените средства след края на извънредното положение.

Ваучерите са силна антикризисна мярка, предложена и препоръчана от ЕК, защото удовлетворява всички европейски граждани и туроператори. Правителствата на някои страни-членки (Италия, Франция, Дания, Гърция, Чехия и др.) излязоха с ясна и твърда позиция и въведоха ваучера с указ, като го обезпечиха с гаранционен фонд. У нас той е препоръчан с указание и се гарантира единствено с ликвидността на съответния туроператор. Тази мярка не бе комуникирана достатъчно добре от министерството, а именно, че оцеляването на туроператора ще стабилизира всички по веригата туроператор-хотел-клиент.
Промяната на дата е неработеща мярка, защото нито туроператорите, нито потребителите имат кристална топка, за да направят дългосрочна прогноза кога туризмът ще излезе от кризата. Затова няма как да предложим конкретна дата за изпълнение на отложено пътуване. Ако все пак го направим, това крие нови рискове и загуби за потребителите и недоверие към туроператорите.
Възстановяване на суми. Това задължително ще се направи при изчерпване на другите две възможности. Невъзможно е обаче това да се случи в обявения едномесечен срок след приключване на извънредното положение.

Твърдение №7

Възстановяването на сумите на клиенти за 12 или 18 месеца след датата на провалената почивка противоречи на европейската директивата за пакетните пътувания.

Форсмажорът е повсеместен, не е локален. Наивно е да се счита, че целият свят ще се върне към нормалния си начин на живот едновременно, че ще бъдем свидетели на мощен туристопоток в периода 14 май-14 юни 2020 г., достатъчен да се генерират достатъчно средства за удовлетворяване на вземанията на клиенти. Затова браншът настоява срокът за възстановяване да е 12 месеца. Това не е престъпно намерение, а социално и професионално отговорно поведение. При по-кратък срок фирмите ще изпаднат в неплатежоспособност и предплатените от тях суми в чужбина ще се превърнат в безвъзмездна финансова помощ за чуждите икономики. Потребителите ще загубят предплатените суми и няма да получат своето пътуване. Освен тях губещи ще бъдат екскурзоводи и превозвачи.

Твърдение №8

По време на извънредното положение са преустановени проверките на място за заявената категория и сертификация. Ако крайният срок на удостоверенията и временните удостоверения за категоризация и сертификация изтича, той се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение.

Мярката отмяната или отсрочване на нова или изтичаща категоризация е абсолютно недалновидна. Тя е оправдана само, ако е с оглед запазване на здравето на проверяващата комисия. Туризмът е спрян със заповед на министъра. Този период може да се използва сега за административната работа, а не в късния летен сезон, когато всички ще искат работят и да наваксат изгубеното.

Твърдение №9

Министерството подготви декларация за пътуване на собствен риск и препоръки към местата за настаняване за започване на дейност след отмяна на извънредното положение.

Туристическите пътувания са забранени все още и поради това тези мерки са неразбрани от бранша. Те имат пожелателен характер – очевидно е, че липсва ясен следкризисен план за действие.

Твърдение №10

Ваучери за късен летен сезон с фокус върху стимулирането на вътрешния туризъм. Преценява се и възможността за предоставяне на ваучери за почивка на лицата от първа линия в борбата с коронавируса, които да ползват обекти, вписани в Националния туристически регистър.

Ваучери, които ще стимулират вътрешния туризъм, е добро, но неясно предложение. Също като ваучерите за хората от първа линия. Не е ясно кой и как може да се възползва от тях, за кои места за настаняване ще са валидни, в какъв срок, ще има ли ДДС и в какъв размер?

Твърдение №11

Създаване на Гаранционен фонд – идеята не е нова и за да се реализира, бизнесът следва да я подкрепи и тя да бъде обществено обсъдена. Още през 2016 г. и в началото на 2017 г. имаше сериозни дебати за такава възможност, но вариантът тогава бе категорично отхвърлен от бранша.

Създаването на такъв фонд е наложително. Министърът тук е прав, но само донякъде. Дебатът приключи без отговор кой ще управлява фонда. Така или иначе страната ни е задължена до края на годината да реши този казус.

Твърдение №12

Всички усилия – и на администрацията, и на бизнеса, сега са фокусирани върху подготовката на късно лято, което да компенсира поне частично загубите.

Първата афиширана мярка е за електронно приложение, което информира потребителите за свободни чадъри и шезлонги. Министерството е готово за сезона, а дали ще има такъв? Приветстваме опитите за анализ на морските плажове и призоваваме със същата прецизност да се следят регистрираните туроператори, колко от тях работят в направление „входящ“ и „изходящ“ туризъм, колко са общо заетите в туризма. Приветстваме мярката за поставяне на санитарни принадлежности на неохраняемите плажове, но големият въпрос е дали някой ще ги ползва и кога? Много българи вече са в платен годишен отпуск и едва ли ще имат почивка и средства за късно лято. Не се мисли за зелени коридори, за да могат съседите ни да планират и да продават пакети за късното лято, както направиха това Хърватска и Чехия? Защо не се облекчи режимът за издаване на визи за туристи от Русия и от Турция?