Preloader

На вниманието
PRESIDENT Ursula von der Leyen
EXECUTIVE VICE-PRESIDENT Valdis Dombrovskis
VICE-PRESIDENT Věra Jourová
COMMISSIONER(2019-2024) Johannes Hahn
COMMISSIONER(2019-2024) Nicolas Schmit
COMMISSIONER(2019-2024) Paolo Gentiloni
COMMISSIONER(2019-2024) Adina Vălean

ОТВОРЕНО ПИСМО
за пълното отсъствие на подкрепа за българския туризъм и потенциална заплаха от масови фалити


Уважаема госпожо председател,
Обединение „Бъдеще за туризма“ е сдружение на всички предприятия, организации и професионалисти от българската туристическа индустрия. С това писмо ние отправяме апел към Европейската комисия за проверка на прозрачността и уместността на мерките, предприети от българското правителство за справяне с икономическото въздействие на разпространението на КОВИД-19. Ситуацията засега е различна между отделните подсектори на туристическата индустрия, но е еднакво пагубна за всички нас:

I. Туроператори и туристически агенти
Повечето икономически субекти са малки фирми, самоосигуряващи се лица, които са без право на обезщетения за безработица, според българското законодателство. По-големите туроператори имат от 20 до 50 служители. Месечните разходи на всеки туроператор са средно до 20 000 лв. (10 000 евро). Разходите за заетост на служител – за месечно възнаграждение, социално, здравно осигуряване и данък, са в размер 2000 лева (1000 евро).
Юридическите субекти са изправени пред отговорността да възстановят изцяло предплатените и анулирани туристически пакети на своите клиенти. В същото време ликвидността на ваучерите е съмнителна поради липсата на ясни държавни разпоредби и на Гаранционен фонд в съответствие с членове 17 и 18 от Директивата за пакетното пътуване 2015/2302 / ЕС. Туроператорите са изправени пред загуба на професионалната си застраховка и пред заплаха от масов фалит, оставяйки клиентите си без гарантирани обезщетения.
Само в периода 13.03-01.09.2020 г. предплатените суми от клиенти се доближават до 320 млн. лв.(приблизително 160 млн. евро). Туроператорите не са в състояние да възстановят тази сума. Тя вече е използвана за плащания към нашите партньори и доставчици в чужбина. Определено не разполагаме с такава ликвидност в нашите банкови сметки. Туроператорите са длъжни да възстановят 100% от сумата, платена на клиентите си в 14-дневен срок след анулиране / уведомяване, в съответствие с членове 88 и 89 от националния Закон за туризма.

II. Хотели и ресторанти
Хотелите и ресторантите търпят загуби от анулирани резервации, събития и индивидуални посетители за два месеца. Като се има предвид, че не сме в активен сезон, планираните и очакваните приходи бяха необходими за запазване на персонала и за покриване на текущите режийни разходи. Платените суми по ранни резервации хотелиерите инвестират в подготовка на материална база, ремонти и подобрения. Едновременно с това

Като се има предвид липсата на приходи и желанието на компаниите да запазят управлението на хотели и ресторанти, разходите за поддържане на минимума и съхраняване на персонала са 100%
Отменените резервации за периода 12.03-10.06.2020 г. (можем да очакваме повече анулиране по време на сезона) са около 30 до 50% от годишния оборот на малки и средни предприятия.
Очаква се отливът от българските хотели да е между 750 000 и 850 000 чуждестранни туристи само до юни 2020 г. Хиляди сезонни работни места са под въпрос.

III. Екскурзоводи
Професията екскурзовод в България е на практика забранена с обявяването на извънредното положение на 13 март 2020 г. и забраната за туристическа дейност от ресорния министър. Екскурзоводите в България изпаднаха в принудителна безработица. Според Националния туристически регистър лицензираните екскурзоводи са приблизително 1400, а планинските водачи – приблизително 300. За около 80% от тях тази дейност е единственият източник на доходи. Екскурзоводите нямат шанс за алтернативна заетост, предвид това, че от март досега регистрираните безработни в България надхвърлиха 75 000 души.
Екскурзоводите реализират една трета от годишния си доход (между 2000-5000 лв./ 1000-2500 евро) в периода март-май. Почти половината от всички екскурзоводи и планински водачи са самоосигуряващи се лица. Около 40% работят по сезонни трудови договори и няма гаранция, че ще бъдат наети за този летния сезон.
Над 80% от екскурзоводите в България предоставят услуги на пристигащи туристи, а около 20% – на изходящи туристи. Ако кризата в туристическата индустрия не приключи до края на юни и ако не бъдат предприети мерки за финансова подкрепа на екскурзоводите или възможности за временна заетост, ще сме изправени пред съществен недостиг на специалисти през 2021 г.

IV. Случаен превоз
В този подсектор оперират около 1000 микро- и малки предприятия с автопарк от общо над 10 000 автобуса и около 15 000 заети. Това е бизнес и единствен източник на доходи на едно или повече семейства. Превозвачите са самоосигуряващи се лица и нямат право на обезщетения за безработица, според българския закон. Намалението на работното време също не е алтернатива за тях.
Предприятията имат постоянни разходи, които не могат да бъдат отменени или намалени в сегашната ситуация на пълно отсъствие на доходи. Месечните разходи за едно превозно средство за застраховка, паркинг и обслужване, без такива за гориво и пътни такси, възлизат на 2000 лв. (1000 евро). В същото време почти всички компании имат инвестиционни дългове от над 150 000 евро, обезпечени предимно с ипотека на недвижимо имущество. В допълнение, разходите за заетост, включително социално осигуряване и данъци, възлизат на 2000 лв. (1000 евро) на служител. Превозвачите и техните семейства са изложени на допълнителен риск да загубят домовете си, поради невъзможност да обслужват тези заеми с месечни вноски между 5000 и 10 000 лв. (2500 – 5000 евро).
За средно предприятие в сектора месечните фиксирани разходи се изчисляват на около 30 000 лв. (15 000 евро). Те са абсолютно непоносими в сегашната ситуация. Единственото възможно решение е ограничаване на заетостта, което би довело до намаляване на разходите с едва трета. Това обаче крие риск за възстановяване на стопанската дейност, след като ограниченията бъдат премахнати, ако дотогава предприятията не са изпаднали в несъстоятелност.

Обединение „Бъдеще за туризма“ многократно се обръща към българското правителство с апел за спешни мерки за смекчаване на икономическото въздействие върху сектора и най-важното за предотвратяване на тежки социални последици. Според нас необходимите мерки за незабавна подкрепа, осигуряване на жизнеспособността на предприятията и финансова безопасност за самоосигуряващите се лица, са както следва:

I. Държавна помощ за самоосигуряващите се в сектора
Секторът изисква незабавна държавна помощ, която ще осигури благосъстояние на самоосигуряващи се лица. Хиляди семейства, които разчитат на своята дейност в туризма, като единствен източник на доходи, вече са в безпрецедентно състояние на невъзможност да поддържат основен жизнен стандарт и да покриват ежедневните си нужди. Досега прилаганите от правителството мерки са банкови заеми с изключително високи изисквания за достъп и нулева социална политика.
Финансовите субсидии трябва да се прилагат за всички месеци на обявеното извънредно положение в България, за периода март-май и през месеците след това, до подновяване на туристическите пътувания на територията на България до средното ниво, т.е. в сравнение с предходните години.
Финансовият механизъм 60/40, прилаган в България за други професии, не е приложим.

II. Финансова подкрепа за ликвидност и държавни гаранции чрез безлихвени заеми
Бизнесът се нуждае от стабилна и достъпна финансова подкрепа за посрещане на настоящите и предстоящите предизвикателства. Внезапната липса на ликвидност е фатална за много сегменти в туризма, а адекватната подкрепа за ликвидността е от съществено значение за запазването на жизнеспособността в сектора. Много предприятия имат инвестиционни дългове, които се нуждаят от отсрочено държавно гарантиране, за да се предотвратят непоносими последици от просрочените месечни вноски. Да не говорим за спешната нужда от оборотни средства за всички предприятия в сектора, особено за тези с големи фиксирани месечни разходи или за туроператори, които дължат възстановяване на своите клиенти поради недостатъчни регулации по въпроса на национално ниво.
До този момент частните финансови институции работят по собствена инициатива и без държавна подкрепа, като предлагат решения, които само влошават ситуацията за длъжниците.

III. Субсидирани заеми с изгодни условия и лихви за фирми в туризма
Туризмът ще бъде най-бавно възстановяващия се икономически сектор след пандемията. Поради ограничените публични ресурси, предприятията са готови да работят с безлихвени/ нисколихвени кредитни линии, за да възстановят бизнеса си и да продължат до възстановяване на пълния си капацитет. За съжаление, българското правителство напълно игнорира тези инструменти и предлага държавни субсидирани заеми с 10% лихвен процент при 5% пазарна лихва на търговските банки.

IV. Целенасочена подкрепа под формата на временно спиране на плащания на данъци и социални вноски, както и субсидии за заплати за туристически компании. Като единствен сектор със забранена дейност, туристическата индустрия е с нулеви доходи, което прави невъзможно работодателите да плащат заплати и социални осигуровки. Резултатите от предишни години показват голям и нарастващ дефицит на квалифициран персонал в българския туризъм. Предвид това обстоятелство, както и неспособността на държавата да издържи ежедневното увеличение на безработицата с приблизително 40 000 души, предложихме на правителството една действаща в други страни-членки мярка – временно преустановяване на всички публични плащания за период от шест месеца, който ще даде глътка въздух на предприятията, без да навреди на държавния бюджет. Отговорът на българското правителство бе вече одобрената от ЕК мярка 60/40, описана от министъра на икономиката като мярка, пригодена да подкрепя голям и добре печеливш бизнес в размер на 770 млн. евро. Досега едва 54 фирми са се възползвали от тази мярка – нито една от тях не е МСП в туризма.

V. Спешни указания и ясни правила за възстановяване на суми при анулиране
За да избегнем последващи масови съдебни дела, ние настояваме за категорични разпоредби как да процедираме с предплатените туристически пакети. Тези разпоредби ще спестят жизненоважни финансови ресурси и ще осигурят допълнителна сигурност за туроператорите, застрашени от фалит, както и гаранция за платените суми на потребителя.
Предложихме на правителството различни подходящи инструменти, за да гарантираме интересите на фирмите и на потребителите. Един от тях е Държавен фонд за гарантиране на пътувания или дори разнообразие от факторинг с участието на правителството, което ще осигури необходимата сигурност на бизнеса и клиентите по време на кризата до намирането на правилното решение.

Ние сме убедени, че българското правителство не прилага необходимите и адекватни мерки, за да следи ежедневното развитие на икономическа криза, която унищожава българския туризъм. Въпреки че ЕК е разработила редица мерки за превенция на малките и средни предприятия от фалит и да гарантира заетост, осигурявайки достатъчно финансови ресурси на разположение на всички страни-членки, българският туризъм вече е изправен пред сериозни предизвикателства за оцеляване само месец след въведените първоначални ограничения. Затова апелираме към ЕК да започне проверка на прозрачността, уместността и адекватността на мерките, предприети от българското правителство и финансирани от ЕК.

С уважение,

Членовете на “Бъдеще за туризма”


Оригинал на писмото ще откриете тук.